تقویم ترکیه تقویم ترکیه Важно напомняне: В следващите 30 точки се съдържа [лична] информация за семейния живот, Ислямските учени препоръчват тази информация да се чете самостоятелно!..
Следните редове са цитирани дословно от книгата Ма'рифетнаме":
Скъпи приятелю! Един мъж трябва да направи следните тридесет неща в отношенията си със своята съпруга:
1 - Мъжът винаги трябва да проявява към жена си най-добрите качества от своя характер. [Аллаху теаля харесва хората с добър характер. Той не обича притежателите на лоши нрави. Да се обижда, който и да е било е харам (забранено). Мъже с лош характер, които получават удоволствие от изтезанието на свои близки хора, за тях бракът е харам.]
2 - Той трябва да се държи нежно с нея. Пейгамберът (Пророкът) ни Мухаммед "салляллаху алейхи ве селлем" е казал: "Най-добър и най-полезен от мюслиманите е този, който е полезен на жена си и се отнася добре с нея."
3 - Винаги, когато си дойде у дома, съпругът трябва да поздрави жена си [казвайки: "Селямун алейкюм"] и след това да я пита как е тя.
4 - Когато я вижда в добро настроение и в удобен момент (когато са насаме), той трябва нежно да докосва и гали косата ѝ, с усмивка да я прегърне и да я целуне.
5 - Когато я вижда сама, тъжна и огорчена, той трябва да я пита какво се е случило, дали тя има проблем, който той може да реши; трябва да каже, че много я обича и че той се чувства огорчен и съжалява за случилото се; той трябва да я успокои, говорейки ѝ приятни неща.
6 - Мъжът трябва да ѝ угоди, като дава обещания, дори да не е сигурен, че ще бъде в състояние да ги изпълни. Защото тя цял ден не излиза от дома си и всички надежди възлага на него. Тя му е верен спътник, споделящ неговите мъки, а също така храни семейството, отглежда децата и се грижи за неговите нужди.
7- Той трябва активно да ѝ помага с възпитанието на децата. Защото малките деца със своите капризи не дават покой на майката ни денем, ни нощем. А подрастващите деца – те още са неразумни и постоянно огорчават майката. Ето за това, той трябва да се старае да ѝ помага във всичко, така ще бъде възнаграден от Аллаху теаля.
8 - Той трябва да ѝ осигури най-ценните (красиви) дрехи и бельо, които са приети (обичай) да се носят в неговата страна. В домашни условия да я украсява и облича, както тя желае. Но когато излиза на улицата, всички тези неща следва да бъдат покрити, чуждите мъже не трябва да я виждат в тях.
9 - Трябва да ѝ купува добра, здравословна и позволена храна. Ако той е достатъчно богат, трябва да ѝ купува най-добрата халал храна, изискани деликатеси, които тя обича. Той трябва да счита за свой дълг, колкото позволяват неговите материални възможности, да осигури на съпругата си най-хубавите дрехи, подходящи за мюслиманка и вкусна храна.
[Имам-ъ Газали "рахметуллахи алейх" в своята книга "Кимйа-и сеадет" на сто четиридесет и първа страница пише: "Човек не трябва да бъде нито скъперник, нито разточител при осигуряване на нафаката (нуждите) на жена си. Средствата, похарчени за издръжка на семейството, носят повече севаб, от това да се раздава садака (милостиня). Пейгамберът ни Мухаммед "салляллаху алейхи ве селлем" е казал: "От златните монети, похарчени за газа (свещена война), за освобождаване на роб, за милостиня на бедните и за нуждите на семейството, най-похвални и носещи най-много севаб са златните монети, похарчени за издръжка на семейството." Ибни Сирин "рахметуллахи теаля алейх" е казал: "Човек трябва да купува сладки храни за семейството си най-малко веднъж седмично." Бракът е харам за човек, който не е в състояние да осигурява нафака за семейството си. Храната не трябва да се консумира самостоятелно. Мюслиманина да се храни заедно със своето семейство е много голям севаб. Най-важното нещо е да се печели нафака чрез халал (да се издържа семейството с честно спечелени пари) и да се храни семейството с халал храна."]
10 - Мъжът не трябва да бие жена си. На 180-та страница, 3-ти том на книгата "Дурр-ул-мухтар" са поместени провиненията, за които мъжът има право да накаже съпругата си с наказание тазир. Въпреки това, той не е задължен да го прави.
[Някои хора невярно тълкуват 33-ти айет на сура Ниса, твърдят, че този айет заповядва да се бият жените. Обаче, в този айет по смисъл (меал) се казва: "Мъжете стоят над жените с това, с което Аллаху теаля предпочете едни пред други. И за това, че харчат от своето имущество за тях (жените). Целомъдрените жени са послушни, покоряват се на Аллаху теаля и спазват правата на съпрузите си. Когато мъжете им отсъстват, с помощта на Аллаху теаля, те пазят честта и имота им. А онези жени, от чието непокорство се страхувате, тях (първо) ги наставлявайте; (после) отдръпнете се от тях в постелите; (и на края) леко ги удряйте, ако те все още настояват в тяхното неподчинение! А покорят ли ви се, не правете неща, които да ги натъжат!" От смисъла на дадения айет се вижда, че жената, покорна на предписанията на Аллаху теаля, пазеща своята чест и семейно имущество, не се позволява да бъде бита и е недопустимо да се обижда по никакъв начин. Тези жени, които са вероломни, проявяват неблагодарност, предават своя съпруг, престъпват законите на шериата, разрешено е като наказание, да се удрят леко с отворена ръка или кърпичка. Не трябва да има никакви възли по кърпичката. Всяка държава има закони, които строго наказват актовете на измяна и коварство свързани с чест и имущество. Ислямът, от друга страна, отдава голяма стойност на жената и има дълбоко състрадание към нея. Ето за това, шериатът позволява първо мъжът да се опита да вразуми съпругата си чрез това символично наказание, не я дава в ръцете на правосъдието, където наказанието може да бъде много сурово.
В хадис-и шериф се казва: "Ако един мъж бие жена си, то аз ще се жалвам от него в Съдния ден." За грешките в светските дела, не само че не може да я бие, но не е позволено да ѝ казва строги и обидни думи.
Тъй като жените са емоционални и с деликатни сърца, много от тях имат склонност към завист, сплетни. За това младоженецът трябва да бъде нащрек, да не се поддава на злобните истории, които собствената му майка или сестри, или други жени могат да разказват за съпругата му. Той никога не трябва да дава път на такива интриги и да не допуска вмешателство на който и да е било в своя семеен живот. Безусловно, това трябва да се прави тактично, да се старае да не обиди и другата страна.
Идентична бдителност следва да бъде насочена срещу това, което съпругата говори за майка му и сестрите му. Един мюслиманин по никакъв начин не трябва да позволява на никой да малтретира неговата майка. Той трябва да възпита и своята жена, и децата си в духа на абсолютно уважение към старото поколение и другите родственици. Зачитането и уважението на родителите, свекъра и свекървата, трябва да бъде първото задължение на младото семейство. Те винаги трябва да се опитват да спечелят техните сърца и благословии, и да знаят техните добри дуи (молби) като голяма печалба.]
11 - Мъжът не трябва да остане разсърден с жена си за повече от един ден, предвид грешките ѝ при изпълнение на заповедите на Аллаху теаля.
12 - Той трябва да реагира с мекота срещу проявената невъзпитаност на съпругата си. Жените са създадени от извитите ребра на мъжа… В сравнение с мъжете, имат по-малко разум и благочестие. Те са поверени на мъжете, да се грижат за тях. И бракът трябва да бъде сключен за водене на живот, споделен с взаимно топли чувства и милост.
13 - Когато мъжът забележи промяна в поведението на жена си към по-лошо, той трябва да обвинява себе си; той трябва да мисли: "Тя нямаше да се държи така, ако бях добър човек." Един Евлия имал съпруга с лош нрав. Той винаги е бил търпелив с нея. Кога другите го попитали защо я търпи толкова дълго време, той обяснил: "Ако се разведа с нея, аз се страхувам, че някой не толкова търпелив като мен, ще се ожени за нея и така ще съсипят живота си един с друг."
14 - Той трябва да замълчи, когато съпругата му се ядоса. Това ще накара жена му да съжали и да се извини. Защото тя е слаба. Мълчанието ще я победи.
15 - Когато поведението на съпругата се променя към по-добро и тя започва да върши работата си с усърдие, той трябва да прави добра дуа за нея и да благодари на Аллаху теаля. Защото такава жена е голям дар.
16 - Мъжът трябва да се отнася по такъв начин с жена си, че тя да почувства, че съпругът ѝ я обича повече от всичко на света.
17 - Той напълно трябва да вземе върху себе си задължението да ходи в магазините и на пазар за продукти. При решаване на каквито и да е семейни въпроси, винаги да пита за нейното мнение. Нежелателно е да включва съпругата си в решаване или обсъждане на важни проблеми извън дома, намиращи се извън нейната компетентност. Така тя се натоварва с неговите тревоги.
18 - Той трябва винаги да бъде нащрек, да не се поддава на съветите на жена си, които водят в грях. Глава на семейството трябва да бъде мъжът, а не жената.
19 - Той трябва да постъпва мъдро, да се прави, че не забелязва грешките, недостатъците на жена си, които не водят в грях. Ако тя извършва действия, или говори думи, които водят в грях, то мъжът е длъжен да я спре и да обясни същността на деянието в добронамерена форма. Нужно е да прояви максимум търпение и в това, да приучва съпругата си да спазва религиозните задължения като намаз, оруч (пости) и гусл. При това да обещава, че ще ѝ купи ценни дрехи и бижута, ако тя изпълнява своите ибадети и се предпазва от грешни действия.
20 - Мъжът трябва да пази тайните на жена си и не бива да ги разкрива на никого.
21 - Той трябва да прави шеги и да играе със съпругата си. В отношенията към езвадж-и мутаххера, (т.е. нашите благословени майки, благословените си жени), Пейгамбера ни Мухаммед "салляллаху алейхи ве селлем" бил изобретателен и остроумен. Един ден той се състезавал с Айше "радиялллаху анха". Нашата майка Айше "радиялллаху анха" спечелила състезанието. Тогава състезанието било повторено, този път победил Пратеника на Аллаху теаля "салляллаху алейхи ве селлем". Не е грях да се играят разни игри със съпругата. Това за един мюслиманин не е загуба на време, а възможност да спечели доволството на Аллаху теаля.
В петия том на Ибни Абидин, двеста петдесет и трета страница е посочено: "Лу'б, ла'иб, лехв и абес са синоними; те означават "да се прекара времето в игри". Нерд, т.е. табла, шах, слушане или свирене на музикални инструменти, танци, фокуси, подигравка с другите, пляскане (с ръце), всички тези неща попадат в категорията на игрите и се явяват тахримен мекрух. Ако се правят обичайно или ако са пречка за извършване на фарз, или ако се превръщат в хазарт, според консенсус (на учените), те стават харам. Така е в случая със слушане или свирене на инструменти като дайре, кавал и флейта. В хадис-и шериф се казва: "Всеки вид лехв е харам. Допустими само са: игра със съпругата, игри и състезания с коне и оръжия." Борбата, при подготовка за война е допустима. Да се играе футбол, в различни аспекти е харам.
22 - Преди женитбата мъжът трябва най-напред да помисли, къде ще живее със своята съпруга. Ако ще наема или купува жилище, трябва да избере място, което да е далеч от спортни комплекси, висши учебни заведения, места за обществени забавления, многолюдни улици, кинотеатри и други места за масови посещения. Желателно е младоженците да живеят в близост до джамия и между съседи, които са благочестиви мюслимани. Благочестивите съседи са готови винаги да помогнат в трудни моменти от живота. Те ще помогнат за потушаване на семейни скандали, ще помогнат с житейски съвети и в случай на необходимост, ще свидетелстват в съда в защита на правата страна. Ако мюслиманите не живеят в такава среда, ваджиб е възможно най-скоро да се преместят в такъв град, квартал или село. Мюслиманина е задължен да организира семеен излет, пътуване до места, отдалечени от големи струпвания на хора. За тази цел е добре да се направи разходка в гората, почивка по бреговете на реки и езера и др. Нежелателно е да се прави това в дните, когато транспортът е препълнен, а в парковете е твърде пренаселено. Не е позволено да се води съпругата на места, където жените ходят непокрити, полуголи; на места, където жените не са отделени от непознати мъже (намахрем). Тези места от шериата са наречени места, разпространяващи грях – фъск.
23 - Мъжът не трябва да позволява на съпругата си да ходи на забранени или нежелателни по шериата места. Дори тя ако отива там с цел обучение или по други дела. В книгата "Бехджет-ул-фетава" се казва: "Ако жените изявят желание да отидат в джамия, за да слушат проповеди, предназначени за мъже, то мъжът трябва да им забрани това." [Същото правило важи и ако отиват да слушат мевлид.]
В книгата "Хадика", в раздела, където се изброяват греховете, се казва: "Жена, която е свободна (не е робиня) не може да върви или пътува на разстояние повече от 104-ри километра, без да я придружава съпруга или един от нейните близки родственици (махрем). Това е харам. Не е позволено без махрем и в случая, когато такова пътуване искат да направят много жени едновременно. Веднъж, когато Пратеника на Аллаху теаля тръгваше на поход заедно със своите сподвижници, един от тях се обърна към него със следните думи: "Я, Ресулаллах! Може ли да позволя на жена ми да отиде на поклонението хадж?" На това Пейгамбера ни алейхисселям отговори: "Отиди заедно с нея!"
Махрем означава роднините на една жена, по родствена или млечна линия, или по никях (женитба), с които винаги е харам да сключи никях (брак). Съпрузите на нейните сестри и братята на мъжа си не са ѝ махрем роднини. Понеже тя може да се омъжи за един от тези мъже. Не е разрешено за нея да отива на такова разстояние с махрем роднина, който е фасик [нечестив човек], не е надежден или е под възрастта на пубертета (ислямското пълнолетие). Привлекателни момичета на възраст под пубертета са приемат като възрастни. Това че е харам за жените да отиват на далеч, без техните махрем роднини е отбелязано с единодушие от всички учени на ханефитския мезхеб.
24 - Мъжът е длъжен да научи съпругата си да чете Куран-и керим. И също така да я научи на тези фарзове и харами, (т.е. заповеди и забрани на исляма), които тя трябва да знае. [Трябва да намери книги, на издателство Хакикат Китабеви, да ги носи в къщи и заедно със семейството си да ги прочетат.] Той винаги трябва да помни, че ако не научи съпругата и децата си, да разграничават халал от харам (позволеното от забраненото), ще бъде подложен на мъчения в Джехеннема.
25 - Той не трябва да се оттегля от половия акт преди еякулация без нейно съгласие или преди тя да е достигнала оргазъм. Ибни Абидин "рахиме-хуллаху теаля" в обяснението на "късмет" в раздела "Никях" пише: "След извършване на полов акт веднъж, се приема, че мъжът е изпълнил съпружеския си дълг пред жена си. Повторението е ваджиб религиозно, но не и правно, което означава, че жената не може да се жалва в съда. Право на жената е да поиска половия акт да се повтори и ако тя
пожелае, за мъжа става ваджиб да извърши сношение още веднъж." Съпрузите трябва да помнят, че прекомерното количество полова активност води до изтощаване на организма и може да причини заболяване. В същото време не се препоръчва да се правят големи паузи между половите сношения. Сексуалната неудовлетвореност води до заболяване на духа. Според шериата е препоръчително да има пауза в сексуалните отношения на съпрузите не повече от четири нощувки. Половото сношение по време на менструация е харам; това е голям грях. Ако менструацията спира след десетия ден, сношението е допустимото, дори тя да не е направила гусл. Ако хайза спира преди десетия ден, но след приключване на менструалния ѝ период, сношението ще бъде допустимо, след като тя направи гусл или след изминаване на едно намазово (молитвено) време. Ако менструацията спира преди десетия ден и преди края на менструалния ѝ период, сношение с жената не е допустимо, докато не се навърши менструалния ѝ период. Въпреки това, тя ще трябва да изпълнява всекидневните си молитви намаз и ще трябва да пости (ако е месец Рамазан).
26- Съпругата трябва да се украсява само за съпруга си у дома, а не за други хора. Мъжете, чиито съпруги и дъщери излизат открити (без забрадка, в къси поли, блузи без ръкави, боси крака, прозиращи или тесни дрехи или в мъжко облекло), ще отидат в Джехеннема заедно с тях и ще бъдат подложени на много тежки мъчения. В книгата "Халеби-йи кебир" се посочва: "Цялото тяло на свободната жена е аврет, с изключение на нейните длани, лице и крака. Пейгамберът ни Мухаммед "салляллаху алейхи ве селлем" е казал: "Жената е аврет. Ако тя излиза, без да се покрива, шейтанът (дяволът) се вглежда в нея с широко отворени очи." Според някои ислямски учени, краката също са аврет части. В едно знамение на сура Нур се казва, меал: "Нека жените мюслиманки да не показват своите украшения! И да спускат забрадките върху пазвите си, [така че техните коси, уши и гърди да бъдат добре покрити.]" В айета заповедта да бъдат покрити зинет, т.е. украшенията, означава жените мюслиманки да покриват частите от тялото си, върху които носят бижута и ги украсяват. Нашият благословен Пейгамбер "салляллаху алейхи ве селлем" е посочил, че частите от тялото на жената, чието не покриване не води в грях, са лицето и ръцете. Отново в същата сура се казва, меал: "И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своето украшение." От това знамение става ясно, че (на жените) краката са аврет части." В Куран-и керим е заповядано жените да се покрият. Ще бъде неправилно да се каже, че тази заповед е измислена от някои ревниви съпрузи. Твърдения от този вид са гнусни клевети, които се разпространяват с цел да бъдат заблудени мюслиманките от враговете на исляма и от невежи хора, които не познават ислямските правила. Как може да се дава стойност на такива клевети, разпространявани от противниците на исляма, пред факта, че Аллаху теаля не е посочил открито и ясно всичко в Куран-и керим. Подробности, като например броя на рекятите във всяка от петте ежедневни молитви намаз, броят на седждетата, които са фарз при изпълнение на всеки рекят, както и много други действия, които са фарз, (т.е. заповеди на Аллаху теаля) не са посочени ясно в Куран-и керим. Такива фарзове са обяснени от нашия Пейгамбер "салляллаху алейхи ве селлем". Фарзовете и харамите обяснени от Пейгамбера ни Мухаммед "салляллаху алейхи ве селлем" са ценни, както и фарзовете и харамите ясно посочени в Куран-и керим. Всеки, който ги отрича ще излезе от исляма и ще се превърне в кяфир. Защото на седемнадесет места в Куран-и керим по смисъл се казва: "Ако обичате Аллаху теаля, подчинете се на мен! Аллаху теаля обича тези, които ми се подчиняват" и "Покорявайте се на Аллах и Неговия Расул (Пратеник). Ако не се подчинявате, Аллаху теаля определено не обича кяфирите (невярващите)." Тези седемнадесет айета са обяснени подробно в книгите "Хадика" и "Берика". В един хадис-и шериф, цитиран в книгата "Меджма'ул-енхур", нашия благословен Пейгамбер "салляллаху алейхи ве селлем" казва: "Цялото тяло на свободната жена е аврет, с изключение на лицето и дланите на двете ръце." Харам е жената да се показва пред мъже с открити аврет части, както и да гледа на някой друг аврет частите, дори без похотливост. Да се гледа сластно намахрем (чужда) жена е харам, било то по лицето. Това се посочва в хадис-и шериф: "Ако човек гледа сластно към една жена, независимо къде е насочил поглед, в Съдния ден в очите му ще изливат разтопено олово и после ще бъде хвърлен в Джехеннема." Харам е да се докосват ръцете или лицето на намахрем (чужда) млада жена, дори и без похот. Това се посочва в хадис-и шериф: "Ако човек хване ръката на чужда млада жената, в Съдния ден ръката му ще бъде изпълнена с огън." [Препоръчва се, мюслиманите да живеят по-скоро в самостоятелни къщи с дворове, отколкото в апартаменти в жилищни сгради и да се къпят в баните на собствените си домове. Мъжете мюслимани се къпят в морето, когато няма тълпи на плажовете и няма голи хора наоколо. В книгата "Тефсир-и мазхери", в тълкованието на сура Нур пише: "Една жена само в случай на зарурет трябва да излиза на вън и тогава главата, косата, шията и цялото ѝ тяло трябва да бъде покрито. За зарурет се счита, когато трябва да пазарува нужни неща или за да изучава религията." Не е задължително за жените да носят "чаршаф", който е носен от жените в последните години на Османската държава. За тях е допустимо да носят широко манто (с дълги ръкави покриващи ръцете, включително и китките) достатъчно дълго, за да покрива също частите под коленете, чифт (непрозрачни) чорапи и забрадка.]
27 - Той не трябва да пътува на дълги разстояния, дори за нафиле (допълнителен) хадж, без разрешение на съпругата си.
28 - За мъжа е нежелателно да има втора съпруга, ако жена му кланя петкратния намаз, не излиза на улицата открита (незабулена) и му се покорява. Защото мъжете, които не проявяват еднакво отношение към съпругите си и не са справедливи с тях, ще отидат в Джехеннема. Нашият благословен Пейгамбер "салляллаху алейхи ве селлем" е казал: "Този, който има две съпруги и не се отнася еднакво с тях, в Съдния ден ще дойде в местността Махшер полуизкривен."
29 - Мъжът не трябва да казва на жена си за своите грижи и притеснения или за враговете и дълговете си.
30 - Където и да се намира мъжът, в къщи, в близост до съпругата си или на друго място, винаги трябва да се обръща с дуа (молба) към Аллаху теаля, да я дари с блага и никога да не произнася клетви срещу нея. Защото тя му е и приятел, и съпруга, и майка на децата му. Освен това, жена му работи ден и нощ за общото благо на семейството, на нея лежат всички домашни дела и домакинска работа.
