ДОСТОЙНСТВАТА НА САЛЕВАТИТЕ И НАГРАДИТЕ, КОИТО СЕ ДАВАТ ЗА ТЯХ (5)

“Докато не се прочете салеват за Расулюллах и неговите роднини, между отправената ду’а и небето съществува една завеса. Когато се прочете салеват тази завеса се къса и отправената ду’а се издига към небето. Когато не се прочете – отправената ду’а се връща обратно.”

   “Ако в един меджлис (събрание) не се спомене Аллаху теаля и не се произнесе салеват за Расулюллах, над събралите се там се намира един камшик, който, ако пожелае, ги измъчва, ако пожелае, им прощава.”

   “На когото му кънтят ушите да си спомни за мен и да произнесе салеват за мен.“

   „Възнамеряващият да извърши нещо, да се съветва за делата. Всевишният Аллах ще го насочи към правилното. Ако някой иска да каже нещо, но го забрави, да произнесе салeват за мен.“

„Всяко добро дело, което не започне с името на Аллах и благослов за мен, остава прекъснато и неговият берекет изчезва.“

   Един човек сънувал един от големите ислямските учени – Ебу Хафс Каиди след смъртта му. Попитал го: „Как се отнесе с теб Всевишният Аллах?“ „Беше милосърден към мен, опрости греховете ми и ме въведе в Дженнета.“ отговорил той. „Каква беше причината за това?“ попитал човекът. „Меляикетата изчислиха моите грехове и прочетените от мен салевати за Пратеника на Аллаху теаля. Салеватите ми бяха повече. Всевишният Аллах им каза: „О, меляикета! Стига толкова! Не го питайте повече! Въведете го в Дженнета!“ отговорил той.

   Един от селеф (ранните мюсюлмани) е разказал: „Почина един от приятелите ми, с когото заедно учехме хадиси. Сънувах го облечен в зелени роби на Дженнета. Когато го попитах, защо е облечен по този начин, той ми отговори: „Във всеки хадис след името на Пратеника на Аллаху теаля пишех „(салляллаху алейхи ве селлем)“. Затова Всевишният Аллах ме възнагради по този начин.“